Хитринки за отваряне на злояди усти

Заради тази моя статия за блога на VIP Бебе в една от групите за майки с деца, в която членувам, се заформи хубава дискусия. Имаше непряки обвинения, че насилвам детето и е по-добре да я оставя гладна!. Винаги съм се чудила защо някои родители предпочитат да оставят детето си гладно с идеята, че на следващото хранене няма да се „прави на интересно“ и ще отваря устата още по-широко. Тази тактика не вярвам да работи при всички случаи и както тогава една мама коментира „децата могат да живеят на една ябълка и три дни, така че не очаквайте следващия път да си отвори устата с охота“. Да, трудно е храненето понякога. Затова ние, родителите, трябва да се постараем да го направим забавно, а не просто да лишим децата си от един обяд! И в статията си не визирам „бягане с лъжица след детето“ или насилствено бутане на лъжицата в устата, докато поддаде и се отвори. Става въпрос за съвсем добронамерен подход. След като съм поизяснила позицията си, ви оставям да четете за моята „борба“ със злоядата уста. 🙂

Хитринки за отваряне на злояди усти

Вече почти усещам победата – вижда се дъното на чинийката! Лъжичката потропва доволно и обира последните остатъци от бебешкия обяд. Аз още по-доволно потривам ръце. Мислено, разбира се, защото реално едната ръка оперира с лъжицата, а другата е заета да пази прибори, чинийки и чашки от участта да разберат що е то земно притегляне.

И точно тогава – „Гръм и мълнии!“, както се казваше в едно анимационно филмче – устата отказва да съдейства и пропусквателният режим на лъжицата изтича! Само някакви си 2-3-5-6 лъжички преди финалната права. Как да не ме е яд… Особено след като пребиваването ми над печката е било така старателно и времеемко в името на една шепа манджа!

И тук започва истинската битка на титаните – бебе и мама мерят сили кой е по-по-най-инат и хитроумен.

Аз, от висините на своите 32 години, все пак имам по-голям житейски опит, както и по-широки ръкави, пълни с номера, и се очаква, че ще мога да „излъжа“ едно детенце, нали така? Да, ама не! Истината е, че ако тя не иска да бъде излъгана, няма сила на света, която да отвори устата й. Въпреки това, моите опити периодично се увенчават с успех, а от няколко дни имам нови хитринки, които просто нямах търпение да споделя с вас. Тръпнете ли в очакване? 🙂

Известно е, че и най-ящните деца губят интерес и концентрация в някакъв момент от процеса на хранене. Тогава музата навестява майката и я дарява с невероятни креативни идеи:

– самостоятелни прибори за детето, за да си блъска звучно, играе или уж да се храни само;

– „една лъжичка за мама, една за тати“ и така цялата рода до девето коляно;

– „изяш си всичко, иначе циганчето ще те превари“, пък беше любимото на баба ми, но май нямаше нужния ефект върху малката мен;

– „зеленчуци, който не яде“ и всякакви други игри и закачки, приказки и песни;

– бръмкащи самолетчета, които летят хаотично под носа на детето и искат разрешение за кацане в устата;

– книжки за разглеждане или играчки на масата, музикални по възможност;

– омагьосване пред телевизора с детски филмчета и цветни реклами,

както и още много знайни и незнайни подходи.

Аз естествено съм прилагала почти всички варианти, въпреки че официално не сме от злоядите. Само от време на време настъпват неспокойни времена. Минахме през хранене само в компанията на Baby Einstein, забавления с празна купичка и лъжица, а сега се храни сама или „работи“ с лъжичката, прехвърляйки храна от една купичка в друга, докато аз действам с основното занимание.

Понякога обаче последните лъжички са обект на сериозни преговори. Направо съм като един парламентьор и отчаяно (от спортна злоба едва ли не) опитвам всякакви тактики. По едно време слагах сготвеното на филийка хляб, защото открих, че дъщеря ми се е метнала на майка си и обича сандвичите. Така я мамех, че си хапва хляб, а аз успешно маневрирах в последния момент и всъщност доволна тя изяждаше само манджата. 🙂 Естествено и тази ми победа не трая дълго и спешно се нуждаех от нова хитринка.

На помощ дойдоха готовите храни. Като видеше бурканчето, очите й светваха. Чак се чудех защо се моря над печката. Но всъщност тя не знаеше, че аз пак си пробутвам моя специалитет, дегизиран след потопване в бурканчето. Хитро, нали?

Ето я и последната успешна тактика от тези дни. Толкова елементарно, че чак се учудих, че подейства – просто я помолих да затвори очи и да отвори уста. И тя го направи! И не само, че отвори тази иначе сериозно стисната уста, ами си и хапна лъжичката без грам съпротива. С усмивка и доволна физиономия, все едно е някакъв фокус. Така няколко пъти. „Воала!, казах аз, храната изчезна! Пълно ли е коремчето вече?“. Тя погледна надолу, тупна го и каза „Да“. Край на преговорите. Всички са доволни – и агнето сито, и вълкът (т.е. аз, вълчицата) цял. 😉

Опитайте и Вие! Може пък да подейства и при Вас нещо от споменатите по-горе тактики. И не забравяйте да се похвалите след това или да споделите Вашите хитринки при храненето на децата. Така с общи усилия ще оцелеем и в тази битка.

Снимка: Интернет