Направи си сам… играчка от чорапи!

Неупотребявани, разбира се! (намиг) Нали ви споменах, че съм на вълна да не купувам подаръци от магазините. В първата статия от поредицата „Направи си сам… Коледа“, се сдобихме с коледен календар, на които брадата му расте с всеки изминал ден. Как така календарът има брада ще разберете като натиснете линка.

Днес пък ще превърнем чорапите в нещо красиво.

В детска играчка. Пухкава и мека като всяка друга играчка, купена от магазина. Дори по-хубава, защото с всеки бод на иглата съм зашила и много от моята любов. А тук-там имаше и малко набодени пръсти, но тях няма да ги споменавам. Напоследък наистина съм от кръжока „Ръцете ми пречат“ и вече си е ежедневие при мен. Но щом аз се справих, всеки може! Грабвайте чорапите и направете своята зебра. Моята си дойде с името. Ей така изплува само в съзнанието ми. Не че малката собственичка няма да го прекръсти бързо-бързо, щом го получи на Коледа.

Не знам защо реших, че е момче. Не ви ли прилича на такова? На мен дори ми напомня на магаренцето Йори от компанията на Мечо Пух. С дълга муцунка и меланхоличен поглед. Някакси самотен ми се струва. Ще трябва да му направя компания съвсем скоро. Евентуално тази година, ако е късметлия.

Туториалът го открих в страхотния блог sew make believe, където няма начин да не си харесате нещо за майсторене. Разгледайте, вдъхновете се, набавете си материалите и започвайте да творите! Много е мотивиращо и релаксиращо!

А сега готови ли сте за тайните на зебро-правенето? :–)

1. Необходими материали: чифт чорапи (може и да не са от пухкавите), игла и конци – бял (или друг подходящ според цвета на чорапите) и черен, карфици, ножица, пълнеж за играчки, някакви материали, подходящи за очи в бяло и черно – копчета, парчета плат, др.

2. Отрежете единия чорап както е показано на снимката – над петата (това ще е за главата на зебрата), а другата част ще е за ушите. Аз съм разрязала наполовина и съм ползвала само едната част, но ако ви е късо чорапчето си преценете колко дълги искате да са ушите.

3. Другият чорап го наместете все едно ще го обувате и разрежете по дължина страната откъм петата, като се спрете на 1-2 см преди неч. Това ще са краката на зебрата ви.

4. Сега обърнете наопаки чорапа, с карфиците сглобете краката и е време за шев и кройка. С бял конец (или друг подходящ според цвета на чорапите) зашийте, като внимавате да не оставяте дупки, подходящи за пъхане на малки любопитни пръстчета.

5. Време е да напълните зебрата с пълнежа за играчки. Започнете с малки топчета, които да запълнят краката, като следите да не станат различни. После напълнете тялото.

6. Зашийте отвора като прекарате иглата с конец през цялата окръжност и после стегнете конеца, за да се затвори дупката. Прекарайте още няколко шева над дупката, докато се уверите, че всичко е добре затворено и няма дупки. С няколко шева нагоре-надолу оформете и ръцете на зебрата, като шиете през пълнежа. Тялото е готово.

7. Време е за главата! Вземете отрязания над петата чорап, напълнете го добре и зашийте отгоре, точно над петата.

8. Другата част за ушите я разделете вертикално на две. Може да клъцнете малко ъгълчетата от отрязаната страна, за да се оформят триъгълни ушичките. Следва същата процедура като при краката – обръщате, слагате карфици, зашивате (аз заших само страните и оставих долната част незашита), пълните.

9. Прикрепете ушите към главата чрез карфиците и започвайте да шиете. Тук започна и моят кошмар! :–) Понеже чорапите са с рехава основа и „космати“, много трудно успях да ги захвана хубаво с карфиците към главата. Но успях! Някакси.

10. Зашиването също не беше песен, но използвах ръбчето на главата (където зашихме петата по-рано) и ги закрепих. Минах с няколко шева наляво и надясно, за да се уверя, че няма дупки и тези уши няма да бъдат откъснати. Или поне не лесно. 🙂

11. Готово! Имате тяло и глава, само остава да ги съберете заедно. Което се оказа доста триково между другото, но хей, след като се справихме с ушите, това няма как да ни изплаши, нали? 😉

12. Един бод в главата, един бод в тялото. Така направих кръгче, за да я прикрепя лекичко тази глава към раменете и после още няколко пъти обиколих, за да застане стабилно главата върху това зебренско тяло. Честито! Имате си зебра!

Сега й подарете очички и ноздри. Моите очи са… хмм… странни, меко казано. Забелязахте ли? Че очите са различни? Едно кръгло и едно квадратно! Ами такива копчета имах под ръка.

Ноздрите ги бродирах с черен конец. И те не са особено симетрични, но все пак е най-сладката зебра на света, защото си е мое творение!

Въобще в направата на тази зебра се усеща моята натура – все нещо иска да прави, ама няма нерви да го направи както трябва и пришпорва нещата. Мда-а-а, такава съм си, за добро или зло.

Това е от мен. Ако някъде нещо съм изпуснала, объркала или няма логична връзка с предното изречение, вече знаете защо е. Инфо в предния абзац. Плюс, че тази публикация стана безкрайна като приказките от „1001 нощи“, защото я пиша няколко нощи подред. Още едно извинение добавих към предния абзац. (намиг)

P.S. Сега хвърлих бърз поглед на целия текст и толкова усмивки и намигания сигурно не съм писала през живота си. Редуцирах ги малко, ама ако ви се усмихва на моменти, вие си го правете свободно. :–)