Майка + работа вкъщи = мисия възможна?

Майка + работа вкъщи = мисия възможна?

Колкото и да ми е мъчно, време за блога нямам.😦 Понякога ми се иска да зарежа всичко и да седна да си попиша ей така „без цел и посока“, но уви, дори при мисълта за това изпадам в цайтнот с другите задачки. А онази най-голямата задачка, палаво момиченце с нестихваща енергия, ми ангажира 91% от деня в добрия случай или 99% когато отказва да заспи следобед. Но все пак животът продължава, а с него и керванът с ангажименти и отговорности. Така, че ако някой изобщо се чуди защо блогът опустя – ето защо. Всичко съм си казала в статията за блога на ВИП Бебе и ви оставям да четете.🙂

А аз мисля да наваксам с публикациите, щракайки на телефона си, докато приспивам малката дама вечер. Така че съм предвидила някаква свръхактивност сега. Крайностите ме привличат определено, хи-хи.

Майка + работа вкъщи = мисия възможна?

Майката, колкото и добре да си живее вкъщи с отрочето си, идва моментът, в който трябва да се върне на работа. Или пък да потърси ново поле за изява, носещо доходи. Защото все пак отговорът на онова звънкото „искам, искам, искааааам“ в магазина се крие в портмонето. Дааа, близалки и солетки не се купуват с усмивки пред продавача, а още по-малко със сълзи и истерични детски крясъци, но децата знаят как да ни стимулират, нали?

Трудно е за жената, майката, домакинята и професионалистката да се справят с всички ежедневни очаквания, след като започнат да носят няколко дини под една мишница. Някои разчитат на чужда помощ – баба, чистачка, полуфабрикати. Други – на благонадеждни съпрузи, за които чистене, готвене, пускане на прахосмукачка и всякаква друга домакинска дейност не е срамна работа, а сигурна съм, че после старанията им са и добре възнаградени от страна на усмихнатата и релаксирана жена.😉

Въпреки че не съм в тази категория мултифункционални жени, колкото и тежко да изглеждат отговорностите им и липсата на време, доста често аз им завиждам! Завиждам за фиксираното работно време, за контактите с други хора очи в очи, за разговорите на служебни теми и въпроси далеч от майчините вълнения защо дечко не е ял, спал, играл и прочие. Защо ли аз, която има лукса да стои вкъщи, да работи някаква неангажираща почасова работа от собствения си хол, седяща на удобен диван и на 2 крачки от благините на хладилника, се оплаквам? Защо аз, разполагаща с цялото време на света да отгледам дъщеря си, а не да я поверя в ръцете на баба й, детегледачка или леличка в яслата, мърморя?

Защото противно на очакванията ми, не е толкова лесно и безгрижно едно подобно начинание, както изглежда на пръв поглед. Работещата от вкъщи майка трябва да е истински жонгльор, по-добър от най-добрите циркови професионалисти! Няма определено работно време нито за служебните ангажименти, нито за домакинските задължения, нито за образователно-творческите занимания с подрастващото дете. Оказва се, че съм лош жонгльор, дори по-скоро само лош. Защото за жонгльор май не се класирам. Да, разбира се, опитвам се да се справя с няколко задачки дневно по време на следобедния сън на малката бандитка. И въпреки че сама си поставям срокове, граници, часови диапазони за това и онова, доста често всичко трябва да се случи сега веднага в този „вълшебен“ миг. И тогава настава веселбата, по-позната като хаос и анархия.

Тенджерата на котлона къкри леко, чиниите чакат чинно в преливащата мивка да бъдат измити, детето се самозабавлява за един кратък миг, а аз трябва много неотложно да свърша онази „спешната“ работа на компютъра . Разбира се, тя е прекъсната многократно и вместо за планираните 5 минути, я свършвам за 25. Защо ли? Веднъж съм станала да разбъркам тенджерата. В следващия миг се изстрелвам с бясна скорост като състезател във Формула 1 към ксерокса, за да спася него и хартията от любознателните двегодишни ръчички. Е, все пак няколко листа падат жертва, но пък ще станат чудесни рисунки от тях. Връчвам пастелите и следва момент спокойствие, а за мен работа на компютъра. Втори път разбърквам манджата. Всичко е под контрол засега. Но ето, че ми се носи метлата и лопатата. Трябвало да почистя около масичката за рисуване. Солети. Трохички. Кочинка. Навсякъде. Изчиствам и давам пластелина. Възнаградена съм с мир и тишина. Кротко си работя на компютъра. С едната ръка, защото с другата трябва да помагам при разточването на пластелина с мини точилката. Следва минута-две лукс – изцяло концентрацията ми е върху работата. Но ето че отрядът за бързо реагиране се пренасочва към кухнята, защото качена на столче малката помощница „мие чинии“. Т.е. опитва се с лъжица да изгребе водата, събрана в чиниите. И шумно я изсмуква за мой ужас! Измивам поне чиниите в мивката, за да не се изкушава повече. Едната задачка е наполовина отметната. Другите насапунисани чинии продължават чинно да чакат отстрани, защото сега пък трябва да спася Лего семейството, което (не)случайно е попаднало под дивана. Ей сега да стане яденето, да свърша започнатото на компютъра и излизаме на разходка, обещавам! А, ама тя манджата готова – и за бонус е приятно загоряла. Ами… Още една задачка по-малко. Ето, качвам една снимка, написвам две изречения и свършвам с ангажимента. Да, можеш да изядеш една ябълка. И си поиграй с пъзела, ей сегичка идвам. Всъщност още една снимка има. Хайде да отговоря и на този имейл паралелно, докато чакам да се качи снимката. Не, моля те, недей да подскачаш на дивана, ще паднеш! Ето, ето, готова съм почти. Пийни си водичка и излизаме. Не, не от мивката! Не скачай върху столчето си! Не вади всичко от шкафовете! Не декорирай стаята с картофи! Не-тата продължават… Докато опитвам да оправя хаоса из стаята, откривам четири нахапани и захвърлени ябълки.. Тук вече пред ръба на нервна криза, прекъсвам всякаква дейност на компютъра, зарязвам всичко вкъщи, слагам си слънчевите очила, макар да няма слънце и водя детето на люлките. Временно ще съм само майка и нищо друго.

Снимка: Интернет

6 thoughts on “Майка + работа вкъщи = мисия възможна?

  1. Харесах статията, не защото се радвам на неволите ти, а защото се разпознавам в голяма част от написаното. Не се притеснявай, и аз се оказах просто „лош“ и никакъв жонгльор. Не-тата са много повече, отколкото ми се иска и съзнавам, че много от тях нямаше да бъдат просто „не“, а щяха да са придружени със спокойно обяснение, защо нещо не се прави дадено нещо. Сега обаче са само „не“, и то на висок тон, и целта е да бъде детето премахнато, колкото се може по-бързо от съответната забранена зона и да бъде залисано с нещо, за да мога най-накрая да довърша табицата и да изпратя имейла, с който се боря от един час. И който, ако работех в офис, с фиксирано работно време, без деца нинджи наоколо, сигурно щях да свърша за 15 минути. Така неусетно телевизора се превърна в мой пръв помощник, а толкова много обещания си давах, че моето дете няма да бъде телеманиак. Е, точно в такъв го превръщам, макар и той да не може да му прикове вниманието за повече от 10-15 минути, но понякога и те са рещаващи. Разбира се, моето дете уж посещава ясла, но ние се придържаме към схемата една седмица на ясла здрав, две седмици вкъщи болен. И най-любимо ми е, когато някой разбере, че работя вкъщи и каже „Еха, супер, правиш каквото и когато си искаш…“ .
    Та, за мен специално майка + работа вкъщи = мисия невъзможна, или поне не и н тази възраст на децата ни, може би когато станат малко по-големи ще е различно. Не се чувствам нито пълноценна майка, нито пълноценен служител. Но продължавам да си въобразявам, че жонглирам.

    • Да, за съжаление нещата излизат извън първоначалните рамки, които сме си поставили. За съжаление, не децата са проблемът, а ние и нашето желание да жонглираме. Ще се научим някой ден, сигурна съм. Успех и на теб🙂

  2. Диди, вярвам, че много майки са в твоята ситуация и им е много трудно. Фул тайм мом е най-трудното, защото означава всичкото време. А всъщност оставаме фул тайм мом до…..завинаги.
    Онзи ден за поредвн ден си изкарах акъла с мъник и попитах майка ми- тази болка изчезва ли някога, тя ме погледна и каза – никога.
    Та за мен е важно степенуването и от там каквото мога мога,ако не мога, оставям.

  3. Авторката, твърде си взискателна към себе си. С едно дете вкъщи трябва освен за 5-те минути да си свършиш работата на компютъра и да ти остане време да пощракаш с пръсти даже :-)))
    Важна е промяната в ъгъла на виждане и по-малко претенции и изисквания към майката в теб…
    Както знаеш, споделям съдбата ти, даже двойно, щото съм с два диви отрока, особено малкото, което е твърдоглаво и не подлежи на никаква дресура🙂
    Днес си създадох настроение – докато почиствах кочинката слушах до дупка музика, пиех си следобедното кафе на дълги разстояние във времето и с удоволствие търках коридор и чинии🙂
    А аз не познавам лукса на спящо след обяд дете, просто защото не спи през деня🙂

    Горе главата, повече усмивки и по-малко изисквания и ни радвай с по-чести писания в блога🙂

    • Надявам се вътрешният ми мир да не чака да ме навести чак при второ дете😀 Освен да те поздравя и да ти завидя не знам какво друго да направя. Няма релакс при мен – ей, сега се опитвам да свърша цялата работа за месец напред заради пътуването до БГ. А имам още само 10 дни за това геройство. Пък се опитвам и да се поглезя с малко упражнения. Дините, дините, те да са цели и мишниците здрави хаха

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s