Добрата английска съпруга през 1569 г.

Напоследък съм се отдала изцяло на творчеството на Филипа Грегъри. Изчетох почти всички книги от серията за Тюдорите на един дъх, следя и сериала „Бялата кралица“ и проявявам и страничен интерес към английската история. Определено е много интересно да проследиш как във времето, дори и до наши дни, има една константа, която не се променя и тя е нестихващата жажда за власт. Всеки се стреми към нея и в готов да плати различна цена. Мъже и жени. В момента чета “Другата кралица“ и бях много заинтригувана от този пасаж – монолог на една графиня, издигнала се до позицията си от обикновена жена чрез четири брака, всеки по-успешен от предишния предвид титлата и материалното състояние на всеки следващ съпруг.
Ето какво е да бъдеш добра съпруга през далечната 1569 година.

“Една жена трябва да промени природата си, ако ще бъде съпруга. Трябва да се научи да сдържа езика си, да потиска желанията си, да овладява мислите си и да прекарва дните си, като поставя на първо място друг човек. Трябва да го поставя на първо място дори когато копнее да обслужва своите интереси или тези на децата си. Трябва да го поставя на първо място дори когато копнее да прави преценките си сама. Трябва да поставя него на първо място, дори когато тя знае най-добре. Да бъдеш добра съпруга означава да бъдеш жена с желязна воля, която сама си превърнала в юзда, за да обуздаваш собствените си умения. Да бъдеш добра съпруга означава да приемеш възможността да се превърнеш в робиня на по-недостоен човек. Да бъдеш добра съпруга означава да ампутираш собствената си сила и влияние така неизбежно, както родителите на просяците отсичат стъпалата на децата си, за да може семейството да има по-добра печалба.
Ако един съпруг е неверен, една добра съпруга трябва да си затваря очите пред този факт. Предвид природата на мъжете, тя не губи кой знае какво: бързата тръпка от това да я облегнат на някоя стена или да се повъргалят с нея върху мократа трева. Ако е комарджия, тя може да му прости и да изплати дълговете му. Ако е гневлив, тя може да се постарае да не му се пречка, или да го успокои, или да се скара с него — всичко, което би й помогнало да не пострада докато той се извини, облян в сълзи — както често правят съпрузите-насилници. Но ако един съпруг изложи на опасност дома на жена си, нейното състояние, нейното благополучие, ако изложи на опасност именно това, на чието събиране тя е посветила живота си, тогава не виждам как може някога да му прости. Единственият смисъл и цел на това да бъдеш съпруга е да се сдобиеш с къща и богатство и с деца, които да ги наследят.”

Променили ли са се нещата 444 години по-късно? Какво мислите по въпроса?

Advertisements

5 thoughts on “Добрата английска съпруга през 1569 г.

  1. не, са се променили много. разбира се сега имаме повече илюзии, че сме свободни, имаме мнение, понякога доходи и т.н. и изискванията към мъжете ни се увеличават, те трябва да ни подкрепят, вярват и ала бала. истината е много близка до описаната от авторката – ставайки съпруга животът ти се променя, наистина трябва да си мериш приказките пък и мислите. а когато имаш и дете ограниченията стават още повече. моят бивш съпруг, притежаваше доста от неприятните черти описани в поста. с бонус, че не осигуряваше на мени детето ни никаква стабилност и благополучие – използвам термините на авторката, защото тя е болезнено откровена. та когато почнах да изкарвам някакви пари, логично възникна въпросът – има ли смисъл от всички тези усилия, които полагам? и отговорът беше не :-). все още смятам, че разводът беше най-правилното решение в живота ми

    • Да, това беше и моето първо усещане. Но е факт, че всичко зависи от човека срещу теб. Тази „война“ на доминиране и доказване на власт не е донесла никому нищо добро.

  2. Брррррр, тръпки ме побиха. Аз такива неща не търпя. Нито прокламирам женско покорство или търпимост. И отново брррррр. Даже точно обратното. Една жена трябва да има своите силни страни, които да уважава самата тя, да ги защитава и ако бъде подложена на какъвто и да е вид тормоз, да си вземе детето/децата и да си тръгне. А ако си е подсигурила и добър уей аут, начи е била доста проницателна:)
    Голям ай опънър е този текст. Ще се чете отново този постинг скоро, като се успокоят емоциите

  3. Аз смятам, че малко или много промяна има. Разбира се, и в днешно време една жена може да бъде покорна и да си налага да търпи неща, които не й харесват, но вече е по-скоро въпрос на избор, на самочувствие и на воля. Докато преди няколко века подобен модел на поведение е бил някак задължителен за жената и нищо по-различно от това не е било толерирано. Всъщност, за съжаление, все още има държави и общества, в които се очаква от жената да бъде такава, ние имаме късмета да разполагаме с правото си на избор.

  4. Аз пък си мисля че няма голяма разлика, просто зависи от гледната точка.Жената винаги е имала власт над мъжа си,просто има моменти когато трябва да я използва и кога не,имала е власт и в онези толкова далечни времена.А това че трябва „да сдържа езика си, да потиска желанията си, да овладява мислите си“ – прекарайте малко време със семейството на мъжа си,особено по време на празници и ми кажете, че не го правите.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s