АБКМ – страшна диагноза с щастлив край за София

Maria-Sofia

В приповдигнатите емоции на последния месец от годината, когато мислите на всички се въртят около подаръците и трапезата, съм поканила една майка, която спокойно може да издаде книга с рецепти, подходящи за деца на специална диета. Деца, които имат алергия към белтъка на кравето мляко (АБКМ). Това е една от най-тежките и все по-често срещани алергии в ранна възраст, която възпрепятства нормалното захранване на бебетата и поставя много въпросителни пред родителите.
Днес своя опит с АБКМ, както и варианти за празнично меню, ще сподели Мария Янева, майка на сладката София на година и седем месеца.

Мария, ти си вече експерт в областта на АБКМ и твоите познания по проблема могат да са много полезни на други млади родители, които тепърва може би се сблъскват с тази ситуация. За какво трябва да са нащрек? Какви са първоначалните сигнали за проблем?

Да, Диди, за огромно мое съжаление ми се наложи бързо да навлезна в алергологията като наука. Надявам се броя на децата с този проблем да е по-малък, отколкото сочат моите лични наблюдения. Да ти призная честно, аз лично бях нащрек още от самата бременност за вероятен проблем със София, тъй като алергиите в голяма степен са наследствена обремененост. Като дете аз самата имах проблеми с алергии, но моите бяха и са по-скоро към лекарства, мъжът ми пък е с на моменти доста силно изразена сенна хрема, което си е чиста алергия към полени. Двете неща, взети заедно с проблемното ѝ раждане, привеждането ѝ в друга болница в кувиоз за 7 дни, през които на трикилограмовото ми бебе, един Бог знае защо, му наляха три вида антибиотик, както и заобикалящия ни ужасно мръсен свят почти обричаха София на тази диагноза.

Самият проблем се изразява в неспособността на стомахчето на детенцето да преработи дългата молекула на млечния протеин и да я сведе до простите аминокиселини, до които се разгражда всяка храна. Както с теб вече се убедихме сами, при бебетата нещата се случват много бързо. И реакциите на организма им са такива. Първият сигнал, който трябва да сложи един знак “Внимание!” в главата на всяка майка, е атопичният дерматит. Той обикновено се появява и най-рано като симптом. Разбира се, не всяко дете с атопичен дерматит е и с АБКМ, но е сигнал за повишена сензитивност на детето. Самият атопичен дерматит се изразява и в лющещи се участъци по кожата на детето, обикновено съпроводени със зачервяване, които постепенно започват да се разпространяват по нежните места на телцето. И моя личен съвет тук е – алерголог! Не дерматолог, той може да се изказва само за резултата върху дермата (кожата) и да лекува нея, но не и да открие алергия. Повечето дерматолози просто сменят козметиката на детето и не се задълбочават в откриването на първопричината за проблема.

На каква възраст беше дъщеричката ти София, когато открихте непоносимостта й към белтъка на кравето мляко, и как точно се изрази алергията при вас?

Както вече споменах, при нас се получи малко шоково всичко – от самото раждане – уж влезнах съвсем спокойна в планово секцио заради седалищно предлежание, пък какво се случи… В първите часове и дни от живота си, София беше далеч от мен, в кувиоз, на системи с антибиотици и прочие. Както често става у нас, не ми дадоха съвсем ясно обяснение какво точно се е случило, но тезата беше “трудно разгръщане на дробчетата”.

До ден днешен у мен има съмнения за неправилно интубиране и съответно нагълтване на София с околоплодни води. Оттам нататък аз бях много внимателна с всичко свързано с детето, положих максимални усилия да стартирам и стимулирам кърмата си. Въпреки изкуственото хранене в болницата, София веднага щом се прибра вкъщи засука много успешно и минахме изцяло на кърма.

Когато беше на около 3 месеца се появи едно петънце и педиатърката констатира дерматита. Започнах специализирана козметика за неутрализирането му. На около 5 месеца и половина започнах да давам по лъжичка-две сок и на 6 месеца започнах и със зеленчуковите пюрета. Всичко това беше по препоръка на педиатърката ни, която е много млада и четяща дама, и имам голямо доверие в нея. Успешно бях въвела основните зеленчуци – тиква, картоф, морков, тиквичка, спанак, пащърнак.

Тогава се появи вторият симптом, който мен лично доста ме стресна – в пълния памперс открих точици кръв и слуз. Уплаших се страшно и хукнах по лекари. Преди това проверих какво ще ми каже Гугъл по въпроса и там диагнозата почти на 90% беше АБКМ. Отидох с тези думи при педиатърката и тя с лека усмивка ми каза да не прибързвам с такива тежки диагнози и ако може да не ползвам толкова компютъра. :)

Не ми беше достатъчно! Отидох в специализираната детска клиника към Университетката болница в града – там доста компетентно изглеждащи лекарки ме увериха, че детенцето има раничка на дупето и му няма нищо, даже предложиха консултация с хирург! Но аз не спрях до там – отидох при още един много хвален в града ни педиатър-неонатолог, изказах му доводите и мненията си за АБКМ, но отново бях уверена, че компютърът не е добър съветник.

Не ги послушах! Заедно с кремчетата за дупе, аз започнах диета, която препоръчваше да намаля млечните продукти в моето ядене, тъй като млечният протеин минавал и през кърмата, а аз доста си похапвах тогава млечни продукти. Чудодейно кръвта изчезна…

Месец по-късно, със свито сърце, някакси знаейки в себе си какво ще се случи, купих първата млечна каша на София. Първият ден дадох лъжичка – нищо, вторият – две и пак нищо, на третия – 50 мл. И о, ужас! Тя започна да повръща на фонтан – никога не го беше правила! И не спря, докато не ѝ остана нищо в стомахчето, а навсякъде, където въпросната каша беше капнала по тялото ѝ имаше аленочервени петна.

В този момент разбрах, че не съм луда и не си измислям диагнози. След констатирането на АБКМ от алерголог в града, тя уж ядеше всичко без млечните продукти, но нещо се обърка в лечението и направи страхотна уртикария. Реших, че няма да си правя експерименти с детето и отидохме в София, след като момиченцето ми навърши годинка. Направихме разширения кръвен тест и там излезе страшното – освен млечните, заради неправилното лечение до момента, излезнаха положителни и яйцата, пшеницата, соята, оризът, морковите, ябълките, пилешкото, телешкото, целината, цвеклото. Спряха ни всичко с оцветители, консерванти, полуфабрикати, мед, билки и за два месеца хистаминосъдържащите… Е, тогава съм ревала с глас… Бях адски отчаяна, вдигнах телефона, обадих се на лекаря и го попитах как ще оцелее това дете. Той с много спокоен и весел тон ме увери, че има стотици видове други храни, които детето може да яде и аз ще ги открия. И беше прав! Открих неща, които никога не съм предполагала, че ще приготвям. :)

Само мога да предполагам колко трудно е ежедневното приготвяне на храна при това положение. Какво включва/изключва менюто й?

Да, до някаква степен е трудно приготвянето на ежедневното меню – определено не е като да минеш да си напълниш бурканчетата от държавната кухня, но и както с всичко друго, и с това се свиква. :) Все пак майката е първият неизчерпаем източник на енергия.

Научих се да стерилизирам буркани и готово. Четях и търсех информация. Пръв помощник в тази ситуация са био и здравословните магазини. Тук ще си позволя още една препоръка от мен – ако се налага да спазвате диета или просто искате да включите по-здравословни и разнообразни храни в менюто на малчуганите, първо обиколете тези магазини в града си и проверете те какво предлагат. Така например, след като милата ми София в продължение на месец и половина сутрин ядеше само овесени ядки, аз открих, че все пак се произвеждат 100% ръжени, елда и царевични макаронени изделия. Тях включвах и в някои от манджите й. Друго важно за отбелязване е подробно да се четат етикетите. Откривала съм несъответствия между оригиналните английски или немски надписи и превода на български върху изцяло бебешки марки.

Как процедирахте със захранването? Кога започна да въвеждаш “проблемните” храни?

Захранването като цяло трябва да бъде много бавно, постепенно и премерено, защото всяка изразена алергична реакция те връща в стартовата позиция. Още по-лошото е, че след една остра реакция може да се окаже, че организмът започва да реагира като към враг и към още повече неща – както се получи при нас. Така че основната задача при захранването би трябвало да бъде нереагирането на организма. Тук отварям една скоба, че по време на захранването се дават обикновено антихистаминови капки и сиропчета, но те са по лекарско предписание. Другото важно нещо са пробиотиците и подсилването на имунитета на детето. Още нещо много любопитно за мен беше, че не бива да се дават допълнително витамини от групата Б, защото засилвали алергичните ракции.

И така, в средата на октомври, когато София беше на година и половина, след повторен преглед при алерголога и локален тест, дойде дългоочакваната за мен новина, че имаме отрицателна реакция към ориза, пшеницата, соята, млякото и яйцата! Това е и редът, по който ще бъдат въведени. До момента имаме успешно вкарани в менюто ориз и пшеница, които ми дават още много варианти за хранене.

Какво ще си похапва София за празниците? Сподели своите идеи за празнично меню.

Един от минусите на цялото това нещо е, че трябва да мислиш напред, а аз определено „работя” над Коледното меню на София от две-три седмици вече, тъй като ще бъдем няколко дни извън града. Това в нашия случай означава седмица по-рано да се започне едно готвене, стерилизиране и запасяване с всичко необходимо. Да видите какви хладилни чанти и багажи се диплят само! Засега мисля да заложа на едно много американско по звучене меню – пуйка със сладки картофи и ароматни подправки на фурна (признайте, че звучи много вкусно!). Естествено ще има и някаква вечерна зеленчукова супа – нещичко по-зимно: картофче, карфиол, малко праз за аромат, настъргано доматче, шепа пащърнак за разкош, магданоз, щипка градинска чубричка – нещичко в този дух. Няма как да не намаже и някоя свинска пържолка, а коледната питка вероятно ще е пълнозърнеста без мляко и яйца.

Тъй като ще има и други дечица, между храненията ще се дъвчат разни “щървалаци”, та съм й намислила и едни шотландски сладки и пълнозърнести брускети със сушени плодове и ядки, по препоръка на една страхотна кулинарка. Вероятно ще заредя и една формичка от твоите прекрасни тиквени мъфини, Диди! При нас интересното е, че и таткото много взе да се увлича по диетичните и здравословни храни на детето и приготвям и за него, че иначе трябва да се караме да не остане София гладна.

С това и смятам да завърша пространния си разказ – от начало бях страшно отчаяна, тогава и моят мъж си позволи да ме нахока и да ме попита дали някой около мен храни детето си по-здравословно, отколкото аз нашето. Така започнах да виждам и добрата страна на нещата. Сама се старая да изготвям и поддържам балансирано, максимално контролирано и качествено меню за детето, проверявайки доколкото е възможно точното съдържание на това, което яде.

Определено празничното меню на малката София звучи апетитно и за малки, и за големи! Така диагнозата за алергия към храните остава в миналото, благодарение на една всеотдайна и борбена майка, която се доверява на вътрешното си чувство. Ако и Вие водите тази битка, не се отчайвайте! Както и друг път сме казвали “И това ще отмине…“, а дотогава се наслаждавайте на празниците с големи усмивки на лицето. :-)

Снимка: Личен архив

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s