В сладкия тортен свят на Ани

Новата година започна с желание за релакс и нищоправене. Е, не успях съвсем да се справя с нищоправенето, но си дадох лека почивка от блога след лудия декември, когато не намирах никакво, ама никакво лично време покрай проектите за моя блог и за блога на VIP Бебе. Затова сега ще споделя едно от интервютата, които направих с най-голямо удоволствие. Тук сигурно ще разпознаете магьосницата Ани, която винаги ми се притичва на помощ и нееднократно съм споменавала в публикациите си с торти. Благодаря й, че прие поканата за интервю и разкри сладкото си хоби пред нас. Прегръдки!

Интервюто може да прочетете и в блога на VIP Бебе.

Ани Иванова е нежна, фина жена, запазила блясъка в очите и младежката си усмивка. Нищо в слабото й и стегнато телосложение не издава, че е майка на три деца и че нейната страст са… тортите! Да, тя е същинска магьосница – умело се справя с работата си на юрист, домакиня, майка и майсторка на домашните торти. Всичките й проекти са кой от кой по-красив и сред тях на челно място несъмнено аз ще поставя децата – Дария (13 г.), Калоян (4г. 4м.) и Матео (1г. 8м.). Разбира се, няма да е честно, ако не спомена, че зад всяка велика жена стои и един истински мъж. 😉 Такъв, за когото миенето на чинии и чистенето с прахосмукачка са на дневен ред, докато вълшебницата твори поредната си красота под формата на торта за специален повод и с чиито снимки после радва всички нейни приятели и почитатели във Фейсбук страничката „Тортите в сладкия свят на Ани“.
Грабнах ли вниманието Ви? 😉 Ето защо реших, че Ани е перфектната VIP Мама за декември и най-семейния празник в годината – Коледа.

Ани, твоите деца са с осезаеми разлики във възрастта – всеки е на различен етап от израстването си и изисква различни грижи, което сигурно е доста трудно за вас, родителите. Как се решихте със съпруга ти да имате три деца?

Да, разликата между най-голямата и най-малкия е 11 години, а между двете момчета само 2 години и 8 месеца – това прави отглеждането им значително по-трудно, защото интересите им са много различни. Пубертет и бебета на едно място трудно съжителстват! Но пък не отричам, че е много забавно на моменти. Питаш ме „Как се решихме” – ами никак! Никога не сме мислили или решавали да имаме три деца. Напротив – след раждането на Калоян, бяхме сигурни, че сме приключили с децата. Още повече, че той е едно много дълго чакано бебе. Цели 4 години правихме опити, ходихме по лекари, търсихме причина защо не се получава. Накрая се оказа, че аз имам някакво „накъдряне” на тръбите и се наложи да ми се направи лапароскопия. След нея дори правихме и инсеминация, защото лекарите не бяха сигурни дали ще се получи по естествен път. Опитът пак беше неуспешен, а аз бях крайно разочарована и тъжна. Решихме да си дадем малко почивка, защото всичко се случваше в края на 2007 г. и ни се искаше спокойно да посрещнем предстоящите празници. И тогава се случи нашето коледно „чудо” – на 27-ми декември разбрах, че съм бременна за втори път. Изкарах една прекрасна бременност и през август 2008 г. станах майка за втори път. За разлика от втория път, третият път дори не разбрах как съм забременяла. Оказа се цветна бременност и разбрах чак в края на 11-та седмица. Решихме, че това бебе ни е подарък от съдбата и така станахме петчленно семейство.

При толкова домакински и родителски ангажименти, ти успяваш да включиш и тортите в ежедневието си. Разкрий ни тайната си!

Истината е, че съпругът ми страшно много ми помага в отглеждането на децата и в домакинството. Неговата работа не изисква постоянно стоене в офис или фиксирано работно време и затова през повечето свободно време си е в къщи. И моите, и неговите родители са далеч от нас и няма кой да ни помага, затова разчитаме само един на друг. Мисля, че това ни прави много организирани и така намираме време за всичко. Така че тайната според мен е в добрата организация и доброто разпределяне на задълженията, в които вече се включва и голямата ни дъщеря.

Кога и как започна твоето тортено приключение?

На 19-ти декември тази година имахме годишнина от сватбата и тогава станаха 3 години откакто направих първата си торта. За първи път пекох блатове, бърках крем и правих захарен фондан. Предстоеше и 10-тия рожден ден на дъщеря ми и ровейки се из каталозите на сладкарниците, бях доста разочарована. Тя искаше торта „Китарата на Хана Монтана” и незнайно защо аз реших, че ще се опитам да я направя. Попаднах на тортената тема в известния форум БГ-мама и няколко нощи само четях. След като направих тортата за нашата годишнина вече бях убедена , че ще направя и Китарата. И така започна всичко. Явно тази страст е била някъде дълбоко в мен, защото аз по принцип съм скарана с готвеното и не си падам много по суетнята в кухнята. Приготвянето на сладкиши и торти се превърна не само в мое хоби, но и в развлечение в така динамичното ежедневие с децата. Жалко само, че най-много време имам, когато вече всички са по леглата.

Иначе голяма „вина“ за развитието на тортеното ми хоби и желанието да правя все по-различни и по-сложни торти имат няколко мои близки приятелки. От 10 години се събираме по женски на сладки приказки с няколко приятелки поне веднъж месечно, а понякога и по-често. След като направих тортата “Китара” за рождения ден на голямата ми дъщеря, започнах да експериментирам с най-различни рецепти и много често носех приготвените неща на нашите събирания. Момичетата бяха толкова очаровани и така харесваха това, което правя, че започнаха да ми поръчват да правя тортите за техните празници, рождени дни на децата им или просто някакви поводи. Така малко по малко започнах да придобивам смелост и да приемам различни предизвикателства, като например да направя футболна топка в реални размери или да пресъздам приказката за Снежанка и седемте джуджета върху торта. Престраших се да направя дори сватбена торта, което си е голяма отговорност. Поръчките започнаха да идват една по една, като съм стигала да правя по 2-3 торти на ден. Всичко това е свързано с голяма организация и разпределяне на времето. Жонглирането между проверяване на домашно по математика, сглобяване на пъзел или редене на кубчета и забъркването на блатове, кремове и правенето на захарни фигурки се оказва не само възможно, но понякога дори и забавно. Не отричам, че е имало моменти, в които ми е идвало да зарежа всичко, но когато видиш грейнала детска физиономия при взимането на тортата, всичко се забравя и чакаш с нетърпение следващата. Децата са най-големите ценители и съдници, така че по техните реакции винаги разбирам как съм се справила.

Откъде черпиш вдъхновение за дизайна на тортите си? Случвало ли се е да правиш една и съща торта няколко пъти като вкус и дизайн?

Всяка от тортите, които съм направила досега, е не само индивидуална сама по себе си, но и лично направена за конкретен човек или специален повод. Дори и идеята да е взаимствана от някъде, старая се да не правя торта едно към едно с друга такава. Много често са ме питали дали мога да направя същата торта като някоя от вече правените, но не съм се съгласявала. Изработването и сътворяването на една торта е за момента или поне аз така го чувствам. При мен всичко много зависи от моментната ми представа и възприятие за нещата около зададената тема. Затова и в повечето случаи тръгвам с една идея, а се получава нещо съвсем различно. Често дори самата аз не знам как ще изглежда тортата на финала. Но в това е основното очарование на сладкото ми занимание – държи ме в напрежение до последната минута, до финалния щрих.

Освен външният вид на тортите, за мен е много важен и техният вкус. Винаги използвам качествени продукти и всичко си приготвям сама. Новите рецепти, които не съм правила, а искам да направя – а повярвайте ми, те са изключително много – са голямо предизвикателство за мен. Много често си правя различни експерименти с комбинация от вкусове от няколко рецепти и досега винаги ми се получават много добре. Естествено и аз си имам своите предпочитания във вкусовете – например обожавам блатове с различни видове ядки, лек дъх на алкохол и карамелено-шоколадов вкус. Също така любима комбинация ми е дъх на какао, комбинирано с маскарпоне. Такава е и последната торта, която направих. Хубавата торта е не само красивата на външен вид, но и тази, която кара вкусовите рецептори на човек да работят и да се наслаждава при опитването на всяка хапка. С две думи – да е наслада за сетивата, очите и небцето.

В духа на предстоящите коледни празници и сладките изкушения на трапезата, сподели как вашето петчленно семейство посреща празниците.

Коледното настроение ме обзема много рано. Още в края на ноември започвам да чувам звънчета в главата си и да правя списъци какво ще приготвя за предстоящия празник. Тази година списъкът хич не е малък – освен традиционните коледни меденки и други дребни сладки, за първи път правих и Коледен щолен. Опитахме го на Коледа и беше много вкусен, в което не се и съмнявах заради голямото желание, с което го направих.
За нашето семейство е традиция на Бъдни вечер и Коледа да си бъдем вкъщи всички заедно. Всяка година сама приготвям всички постни ястия за Бъдни вечер. В коледната сутрин всички подаръци са под елхата и започва голямото суетене, отваряне, викане и скачане. Изобщо еуфорията е голяма. Тази година бях подготвила и малки подаръчета с домашно приготвени сладки, с които исках да зарадвам близките ни приятели.

Както вече споделих, непосредствено преди Коледа отпразнувахме 14-тата годишнина от сватбата ни, а също и 3-тия рожден ден на хобито ми. Естествено имаше и торта. Направих класическия вариант на торта “Червено кадифе”, като отвън заложих на украса в бяло и много сърчица. Отгоре имаше две пиленца, с които си пожелавах и през следващите няколко пъти по 14 години да гледаме в една и съща посока със съпруга ми. Дано да отпразнуваме и сребърна сватба заедно, а и да имам още много творчески вдъхновения за торти.

Заедно с Ани, целият екип на Детска кухня ВИП БЕБЕ пожелава на всички весело посрещане и на Новогодишните празници, и както Ани сподели, „Вярвайте в мечтите си, защото те винаги стават реалност!“

Снимки: Личен архив

Advertisements

One thought on “В сладкия тортен свят на Ани

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s