Интернационална история с български привкус

Ето ги! Те са много усмихнати, чаровни и интересни! Имам честа да познавам лично 3/4 от това семейство и наистина са страхотни! Дечицата са много възпитани и интелигентни. Малкият е набор на моята малка мис, но е много напред с постиженията – бърбори не на бебешки език, а на чист човешки!😉
Грабнах ли ви вниманието? Продължавайте да четете тогава статията за блога на Детска кухня VIP Бебе.

Интернационална история с български привкус

Тя е истинска мъжка майка – има четири прекрасни сина. Двамата по-големи вече са самостоятелни млади мъже, а малките господа са съответно на 1 г. и 6 м. и на 6 г. и 6 м. Но не многодетната майка или голямата разлика в годините между братята са в центъра на днешната история. Иска ми се чрез тази статия да Ви срещна с едно необичайно „българско“ семейство. Тя е рускиня с две деца, а той – конгоанец. Тя идва от студения Сибир, а той от вечно топлата Африка. Преди около 15 години пътищата им се пресичат в малък провинциален град не къде да е, а именно в България. Чернокожият и изключително спретнат мъж прави страхотно впечатление на винаги усмихнатата рускиня. Обаче вярна на максимата, че всички събития в живота се случват, когато им дойде времето, тя не предприема абсолютно нищо. Но ето че подходящият момент все пак идва и съдбата ги среща отново преди 9 години. Този път завинаги – за да свият своето домашно гнездо и в него да посрещнат двете си съкровища – невероятно симпатичните шоколадови момчета Джозеф и Кристофър.
Трудно ли е да си различен в България днес ще ни разкаже Наталия Тати.

Нати, няма как да не се съгласим, че Вие сте нетипично и шарено семейство за „българските стандарти“. Сигурна съм, че и твоите собствени наблюдения са такива, нали? Разкажи ни, как според теб Ви възприемат хората в България?

Хората ни възприемат много добре и много ни се радват даже. Нямам някакви неприятни спомени, но пък може би защото и ние самите сме много отворени и възприемаме останалите каквито са. Не мога да кажа същото за държавата обаче. За разлика от хората, българската държава ни възприема много… бавно!

Опитваме се да бъдем добри граждани и да уважаваме и спазваме законите тук, по ирония обаче тъкмо затова напредъкът ни е много бавен. Отнема години, понякога при това – доста години. Съпругът ми, например, чака повече от 10 години, за да получи статут; чакахме няколко години, за да можем да сключим брак; един от синовете ни чакаше повече от 5 години, за да получи българско гражданство, а е роден и живее в България и т.н. и т.н. …

Децата обикновено са по-откровени и неподправени, а с това могат да бъдат нетактични и груби. Как усещаш отношението на останалите деца към твоите в детските заведения и площадките за игра? Смело ли ще е да предположа, че децата ти растат в една цивилизована среда?
Цивилизовано отношение има, но понякога липсва възпитание. Няма значение дали става въпрос за моите деца или не, просто има деца, които са невъзпитани и агресивни към всички. В момента се сещам само за една любопитна история от времето, когато Кристофър (бел.ред. най-малкият син на Наталия) беше още малко бебе. Държах го на ръце, докато бяхме в близката детска площадка, и една от майките също реши да вземе дъщеричката си от количката. Когато малката видя Криси, започна да плаче неутешимо и в крайна сметка се наложи да се отдалечат от нас, за да се успокои. Не знам дали заради цвета на кожата му или заради рошавата му дълга и черна коса, но тя наистина се уплаши. Сега обаче са приятели и често играят заедно. Това е една от малкото наши случки, но другите майки от Mulatto Mama са ми споделяли много подобни.

А какво е Mulatto Mama? Сигурна съм, че ще е интересно да разберем, особено за читателите ни с деца от смесен произход.
Това е група във Фейсбук, чрез която открих много майки на деца с различен цвят на кожата. Често се събираме заедно и когато сме толкова много на едно място, хората ни питат дали не сме от някаква фондация или сме осиновили тези деца. Разбира се, когато присъстват татковците, не питат – тогава е ясно.😉 Също така много често хората искат да се снимат с децата ни.

А самите деца от тази група как се възприемат помежду си?
Прави ми впечатление, че децата ни са много толерантни към себеподобните и към по-различните от тях. Въпреки че са на различна възраст и с различни интереси, както и различно възпитание, никога не се карат, не се обиждат, даже не спорят, а напротив – много са задружни и грижовни!

Произхождайки от различни националности със съпруга ти, с различно възпитание и нрави, няма начин всеки от Вас като родител да няма и свое собствено светоусещане и подход за възпитание. Имали ли сте конфликти относно отглеждането на децата?

Конфликти чак не, но различни гледни точка – да. Както казват, има две понятия – инат и руски инат. Аз съм олицетворение на второто. Също така има търпение и африканско търпение. Съпругът ми е олицетворение пак на второто. Много добра комбинация!🙂
Споровете ни не са точно за целите на възпитанието, защото и двамата искаме едно и също от децата си, а за методите за постигането им. Съпругът ми е много строг и в същото време любящ баща. Аз съм по-мека и така децата могат да ме манипулират. И го правят – големите съзнателно, а малките – несъзнателно. Моята обич се изразява в глезене, което при него не може да се случи. На мен понякога ми се налага да викна, за да ме чуят, на него му е достатъчно само да ги погледне. Води сериозни разговори с децата и ги мъмри, даже и наказва, но никога не забравя да ги целуне и да каже колко много ги обича. С една дума – аз съм тази, която разваля дисциплината, така важна според съпруга ми.

На български език ли говорите вкъщи? Учите ли децата си и на Вашите родни езици и традиции?
У дома говорим изключително на български език. С Криси започнахме да учим стихчето „Аз съм българче“ и песничката „Високи сини планини“ още преди няколко месеца. Той сега е на 1 г. 6 м. и е като папагалче. Все още не осъзнава значението на думите, но когато порасне тези думи ще са като издълбани в сърцето и ума му.
Както искаме децата да ни обичат нас – родителите, така трябва да обичат и родината си. Надявам се, че това ще е така с моите деца. Когато пораснат и ако животът ги отведе на друго място, къде ще се връщат? В Русия и Африка няма да е възможно, но България ще е техен дом. Също така, аз говоря с децата и на руски, а таткото на френски, защото освен родината децата трябва да познават и корените си.

Относно традициите, децата много обичат всички празници, особено Коледа. Джо, например, все още вярва в Дядо Коледа и не пропуска да си поръча подаръци за 25 декември. Чака подарък обаче и от Дядо Мраз, и от руския Дядо Коледа (който празнуваме на 6-7 януари). Празнуваме след това и Стара Нова година, която е на 13-ти януари. Други празници на почит у дома са: День Победы и моят рожден ден .🙂

У дома празници много, защото сме много хора! Добре е, че не празнуваме именни дни, защото тогава всеки ден щеше да е празник! Иначе на празничната трапеза задължително има пелмени, руска салата, руски сладки и торти, които са много вкусни и всички ги обожаваме.

Арсен (бел. ред. съпругът на Наталия) прави много хубав ориз, жалко само, че тук няма техните подправки, а и рядко се случва да готви.😉 Един ден реших да му спретна изненада за рождения ден и намерих рецепти от конгоанска кухня. Постарах се много и нямах търпение да видя неговата реакция. Изненадана бях аз, защото реакция не последва – оказа се, че за пръв път яде това, което бях сготвила! Та африканската кухня не присъства на нашата маса, но той се е специализирал в българската и в малкото случаи, когато готви – винаги е много вкусно! Аз, разбира се, готвя и от двете кухни- и българската, и руската.

По случай първия учебен ден споделихме на Фейсбук страницата на ВИП бебе именно това клипче, на което Кристофър повтаряше след теб „Аз съм българче“. Аз лично бях много впечатлена от избора на стихотворение! Интересно ми е какво е твоето лично отношение към България и в какъв дух на национални ценности възпитаваш най-малките?
Обичам България, тя е моята втора родина! Повече от половината си живот прекарах тук. Повече отколкото в родната си страна. Същото важи и за съпруга ми. Обожавам българския фолклор, харесвам природата тук, кухнята е много вкусна и имаме много приятели.

Двамата ми по-големи сина танцуваха народни танци в продължение на 6 години. А Джозеф още от 3-годишен знае кой е Васил Левски, Христо Ботев и съвременните личности – Бойко Борисов, Димитър Бербатов… Той винаги участва в екскурзиите от детската градина „Опознай родината си“, защото знам, че ще я обикне по този начин. Аз също много пътувам с децата както из България, така и извън нея, за да разширят мирогледа си. Децата са родени тук и това е тяхната родина. Няма значение, че родителите им са с друга националност. Уча ги на тези български стихотворения неслучайно. Винаги когато слушам тези редове, както и българския химн, очите ми се насълзяват – явно в душата си съм българка вече.🙂 Иначе двамата със съпруга ми смятаме, че не е толкова важно кой си и откъде си, а какъв си и затова наблягаме на човешките ценности и добродетели. А те са едни и същи за всички хора по света.

Наталия успя да провокира в мен много мисли за националната принадлежност. Стана ми много мило и радостно, че съществуват хора като нея и съпруга й, които не само приемат и съхраняват българския дух и самосъзнание в душата и ума си, но и ги предават на своите наследници. За съжаление съм и малко натъжена, защото знам пък колко е лесно на други да махнат с ръка и да се отрекат от българските си корени. Но както Наталия казва – важно е какъв човек си, а повече от ясно е, че тя е една 100-процентова българка!

Снимка: Личен архив

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s