Фабрика за сънища: Тъмнина и сълзи

Липсата на здрав и продължителен сън от една седмица се отрази пагубно на нервната ми система. Тъкмо бях свикнала да приспивам малката до ранните часове на нощта, т.е. да я държа в ръцете си спяща, а аз седнала на дивана. Всяко мое помръдване и опит да я сложа в леглото й завършваше с възмущение на висок глас и силно стискане на ръчичките около врата ми. Успешно съм приключвала мисията в 4-5-6 часа сутринта, а веднъж и в 7.45 ч. Зомбирането беше пълно. Разбира се промяната в дневния й режим даде резултат след няколко нощи – почна да се предава и да заспива в леглото си към 1 часа. И така свикнала да не спи, моята душа се луташе след това. И както приятелка беше споделила, че по същия начин не я лови сън и до сутринта мислила върху същността на живота, и аз се размислих. Но никакви такива кардинални мисли, а… за кулинарното предизвикателство. Все се присещах да запиша нещо в списъка и така часът вече беше 3, а аз широко ококорена. Позите се сменяха бързо, докато открия най-подходящата, за да посрещна съня спокойно. А той накрая дойде и така ме разтърси, че ме остави без дъх и със сълзи в очите…

Заспивайки по корем, ми се причу детски плач. Опитах се да се завъртя и да стана. Съзнанието ми беше будно, но тялото отказваше да помръдне под тежестта на съня. Чувах как съпругът ми става и ми говори, че отива при детето и ме моли да стана и аз. Не можех да помръдна и не можех да отворя уста – пълна парализа. Вече бяха заедно в стаята и просто трябваше да се завъртя на другата страна, за да ги видя. С много усилия и помръдване на всяка част от тялото ми с помощта на ръцете, аз успях. Но очите ми не се отваряха. Те още спяха. Започнах да се щипя по бузите и да се опитвам да се разсъня. Все такава тъмнина. Проговорих. Оплаках се, че е тъмно, че не виждам, не мога да отворя очи. Помолих да ме събудят, да не разтърсят, да направят нещо! Изпадах в отчаяние и гняв все повече. Никой не се отзоваваше на молбите ми, а бяха там – в стаята. Чувах ги как си бърборят на бебешки, как се смеят… Успях да се изправя сама в тъмнината и тръгнах по посока на гласовете. Обяснявах, че не виждам нищо и никой, че имам проблем. Помогнете ми! Съпругът ми нежно ми говореше на някакви различни теми. Не обръщаше внимание на проблема ми. Ядосвах се, виках, страдах. Тогава се сетих нещо. Питах го дали съм с отворени очи. И той каза „да“. ДА! Не можех да повярвам! Защо тогава живея в тъмнина?! Сляпа ли съм? Или сомнамбулствам? Изпаднах в нов пристъп на паника и страх. Взирах се в тъмното, опитвах се да видя любимите си хора. Не можех.
Ето защо не иска да ме събуди. Сомнамбул съм. Вървя на сън, чувам, но не виждам. Почти бях приела положението в мислите си и се бях успокоила. Придвижвах се в тъмното и се ориентирах по мебелите. Някъде срещу телевизора съм. Те са наоколо. И тогава ми се мерна нещо отсреща. Слабо различавах в тъмнината какво е. Но е важното, че виждах! Споделих напредъка и продължих да се взирам. Разпознах отражението си в телевизора. А там вдясно от мен имаше още някой. Знаех, че са там. Съпругът и дъщеричката ми. Опитвах се да се завъртя в тяхната посока и да ги видя, пипна, прегърна. Защо не се получаваше? Пак тъмнина. Само чрез телевизора виждах сенки. Отново паника. Нещо не е наред. Нещо се случва с мен. Какво? Какво ми има? Защо? Защо се случва? Започвам да нервнича отново и да говоря рязко и припряно. Искам да ги видя. Моля да се преместят пред телевизора. Постепенно се появява лицето на съпруга ми – изморено, тъжно и самотно. Но с очи, пълни с любов и нежност. Успокоявам се. А къде е тя? Моля те, искам да я зърна поне за миг! Малкото момиченце се появява бавно и сяда на земята пред мен. Гледа в моята посока, но някак през мен. Сърцето ми е щастливо да я види, устните ми се усмихват едва-едва, духът ми е в покой вече.
Спокойна и удовлетворена от видяното, приемайки ситуацията и прозрението си, аз питам.
Мъртва ли съм?
Да.

Исках да остана да се полюбувам на момиченцето си, но реалността бавно се възвърна и ми напомни, че съм тук. В леглото си, в същата поза по корем и с няколко сълзи в очите. След тях пристигнаха още солени сълзи, но ги посрещнах сладко, защото те ми напомниха, че всичко това е само един сън…

Advertisements

3 thoughts on “Фабрика за сънища: Тъмнина и сълзи

  1. Невероятно преживяване на сън…Тази нощ и мен ме споходи кошмар, който изпълва съзнанието ми цяла сутрин. Знам,че има положително тълкуване според съновниците, но дори не искам да го споделям…

    • Вели, и аз по принцип не споделям лошите. Но ми се струва, че колкото по-бързо ги махна от себе си и изчистя съзнанието си, е по-добре. Сега остава да чакаме хубавите предсказания 🙂

  2. Предсказания незнам а и не разбрах къде е сън къде е реалноста,знам само че когато плачеш насън че ще смееш наживо.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s