С бебе през девет планини в десета

Това лято беше пълно с емоции на колела. Няма да се впускам в подробности и да преразказвам отново това, което вече споделих за читателите на блога на Детска кухня VIP Бебе. Приятно четене!

Пътували ли сте с бебе? Сигурна съм, че ви е познато главоболието от подготовката на багажа и „тежките“ решения кое да бъде или да не бъде. Следва сериозен кастинг сред всички дрехи, козметики, чашки, чинийки, столчета, ванички и други важни и значими (според фирмите-производители) помагала на родителя в този сложен и отговорен процес – отглеждането на тяхното съкровище.

В един момент се оказва, че това малко съкровище, неподозиращо е наследило уменията на мама да окупира 2/3 от общия семеен багаж със своите лични принадлежности и дрехи. Най-малкият човек с най-много багаж! Но това няма значение… Важното е да има пътешествие, нови живописни картини през прозореца на колата (и самолета) и промяна в обстановката поне за седмица-две. Защото човек е щастлив, когато е на път!
А сега си представете „щастието“ от смяната на жилище с целия наличен багаж и 15-месечно бебе на ръце. 4 пъти в рамките на месец. А след това пътуване със самолет. Пак със същото бебе, но с малко по-малко багаж. Следва още пътуване – от столицата до морето и обратно. Всеки ден в нов град, нова къща, нов хотел. Ех, човек е щастлив, когато е на път…

Да-а-а, този човек обаче май не е майката! Или може би е в сила, ако пътува леко, само с раница на гръб. А не с три куфара, за чиито ред в хаоса отговаря пак майката, т.е. аз. Не с шест, а с дванадесет ръце да разполагам, шансът да се насладя на малките радости в живота е рядко явление, което трябва да се консумира скорострелно, защото се топи бързо като сладолед в горещ летен ден. Да-а-а, и аз искам да хапна сладолед без да трябва да го деля с някого. Все пак и мама е човек! Отплеснах се…

Не оставайте с грешни впечатления – обичам промените, обичам новостите, обичам и пътуванията. Но малко ме изморяват и напрягат, когато са толкова наситени за такъв кратък интервал от време. По-важното обаче е как се отразява всичко това на детската психика. Страхувах се, че всички тези емоции ще изморят и моята малка пътешественичка. Все пак не е обичайно на тази крехка възраст заобикалящата действителност да се променя с подобни бързи темпове, като на въртележка…

Според различни книги и източници всяко изменение в ежедневието на бебетата и малките деца води след себе си стрес. Не само за майките този път. Твърди се, че децата не обичат промените – плаши ги смяната в обстановката, което поражда у тях страх, че губят нещо познато и лично. Тук мисля, че няма еднозначен отговор дали това е така или не. Разбира се, всяко дете е различно и по-различен начин се адаптира към новостите.

Базирано обаче, на собствените ми наблюдения по време на номадския ни начин на живот за около 2 месеца, не мога да се съглася с горното твърдение! Защото виждам колко щастлива и безгрижна от и въпреки промените е моята малка лейди. Очичките й светят от разнообразието, което й се предлага! Пред нея се разкриват нови светове за покоряване, нови експедиции в търсене на площадка за игра, нови запознанства с дечица. Първият контакт с всяко ново място е като флирт от разстояние – наблюдава обстановката и разучава с поглед всяко кътче. След това започва фазата на ухажването – бавно и внимателно прави първите крачки на новото място, но само секунди по-късно стремглаво се впуска в действие и започва да обикаля, да лази, да оглежда от различни ъгли и да опознава всичко, докосвайки го с ръчички.

Не беше необходимо да съм „въоръжена“ с купища играчки. Непознатата обстановка във всяко ново жилище предлага толкова много „богатства“, които я очакват и приканват да бъдат открити – под дивана, зад леглото, във шкафовете. Всичко трябва да бъде лично проверено и детайлно разгледано!

Определено с гордост мога да заявя, че малката ми дъщеричка се държа геройски при всяко преместване. За нея нямаше значение дали живее в едностаен или двустаен апартамент, дали е луксозно обзаведен, в отдалечен квартал или на топ позиция в центъра на града. Навсякъде тя се чувстваше комфортно. Занимаваше се с нейните си детски задачки – съсредоточено да чопли из така интересните и вълнуващи места в апартамента, както и да прави пълна инвентаризация на шкафовете (кухненските са фаворит, разбира се!). Прозорците до земята пък й разкриваха нови хоризонти и тя „шпионираше“ света навън. Такава „наблюдателница“ е добре дошла за всяка майка и й печели немалко свободно от детето време.

Всичко това е една малка част от преживяванията, които са зад гърба ни, а ни очакват още толкова много! Вече се позиционирахме на едно място и сме готови да се впуснем в истинското приключение – извън рамките на апартамента и неговите нескончаеми места за игра. Ще „бродим“ из нови улици, ще запечатваме нови спомени в съзнанието си, ще посетим нова зоологическа градина, ще се порадваме за първи път на рибките в един уникален аквариум…

Ще се опознаваме с новия град и неговите разнообразни атракции първо като туристи, а по-късно със самочувствие на местни. Промяната е одобрена и е добре дошла. За мен, за нея и за всички Вас, с които ще споделяме приключенията си. smile

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s