На следобеден чай с бисквити

20120520-130049.jpg

Може да е средата на май месец, но чаят е доста актуален по английските ширини. И не само заради английската им приумица за следобедна раздумка на чай, а ЗА-ЩО-ТО Е СТУ-ДЕ-НО!
Определено няма да купувам летни дрехи и не мога да разбера защо вече от два месеца насам, магазините са пълни с бански и летни рокли, при условие, че аз имам нужда от яке, шал и дънки, за да си покажа носа навън. Брррр! А, забравих и за чадъра да спомена! Задължително условие в тези непрестанни дъждове.
Единствено чаят ми напомня що е това топлина и как благоприятно се отразява тя на тялото ми – оставам по потник и боси крака. Вкъщи, разбира се, но все е похвално!
Пийвам чайче, хапвам бисквитки (за тях след малко) и разсъждавам за предстоящия празник на кралицата и се чудя дали да използвам повода да спретна една „роял“ торта. Не че ми се яде. Просто искам да използвам фондана, който имам преди един друг мащабен проект да е превзел времето и мислите ми. Та, така, очаквайте кралска торта. Може би. А може би не. Раче съм все пак и съм нерешителна на моменти.
20120516-170558.jpg

Решително обаче използвах чакащия своя ред в хладилника крем Ганаш и спретнах ей тези бързи бисквитки. После реших да дам шанс и на един ягодов крем и та-дааа – чаените бисквитки живеят втори живот. Хапвам и си мисля, мисля и си спомням за едни други бисквити от далечното минало.
Сигурна съм, че сте имали часове по труд и творчество в училище, нали? В часа по готварство трябваше да правим подобни бисквити с различни вкусове и после да ги презентираме помежду си. Никога не съм слагала тези спомени в графа „Интересни“. Помня обаче, че тогава бях на вълна да чета за полезните храни, да броя калориите и дори си носех лист с приблизителни калории за определени храни. И всичкото това при условие, че стърчах на двете си солети над всички в класа, т.е. бях високо кльощаво момиче (ех… спомени, спомени). Случката с бисквитите щеше да се спотайва някъде там скрита, ако преди няколко години моята приятелка и съученичка от тези години не сподели нещо. Нали знаете как всеки има различни спомени, емоции и виждания за едно и също нещо? Та тя сподели, че още си спомня как съм направила една невероятна комбинация и съм си я харесвала и хвалела. Толкова много съм била горда, че съм се чудела какво не им е наред на другите съученици, че не им допада. Ето я и нея…
Бисквити, намазани с масло и слепени с… лютеница! Хаха Тотално го бях забравила, докато приятелката ми не ми го напомни ози случай. И все още се чудя какво толкова странно има пък. Все едно хапваш филийка с лютеница!
И сега, вече 20+ години по-късно, реших да си сверя часовника и да питам вас:
Вие хапвали ли сте такива странни бисквитки?

20120520-130331.jpg
P.S. Извинявам се за хаотичните мисли, лошия правопис (телефонът е виновен хехе) и за това, че ви отнех ценното време с моите размисли над чай и бисквитки. Край.

5 thoughts on “На следобеден чай с бисквити

  1. Ех, Диди🙂
    Бисквити с масло и лютеница не съм яла, но в много ранна детска възраст (може би съм била на 4-5 годинки) ядох кифла осморка с….. домат. Баща ми и майка ми се вцепениха от кулинарното ми решение и вкус🙂

  2. Бисквитки с лютеница не съм хапвала, но съм хапвала стар кекс с лютеница и кус-кус с бульон от гъби, на възраст 15-16 години. Но тогава живеех в общежитие и парите за седмицата ги профуквахме още в понеделник, та какви ли не ужасии сме яли в името на оцеляването😀 .Иначе днес в едно заведение ми сервираха панирани хапки от сирене със сос… сладко от ягоди. За мен се оказа неочаквано добра комбинация.🙂
    А подобно недоумение свърzaно със стоките по магазините ми се случи първия септември в Гран Канария – там и през декември през деня не пада под 20 градуса температурата, но магазините през есента се напълниха с ботуши, пуловери и якета. Тогава се убедих, че гъзарията в студените страни топли, а в топлите – охлажда.😀

    • Тежки години, а? :-))) Аз помня на един купон как закъсняхме и нямаше храна вече, наложи се да препичаме филийки на (сега внимание) отоплителна печка с реотани🙂 Голям глад!

      • Оооо, на такава печка с реотани съм пекла филии 5 години в общежитието, особено след купон и пиянски глад. От една съседна стая пък си бяха пържили яйца в метална чиния върху такава печка, но това така и не разбрах истина ли беше или митове и легенди.🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s