Колко дълго продължава щастието?

Имало едно време… и три дни яли, пили и се веселили. Прекрасно знаем какво се е случило между тези два израза – младите са се намерили, влюбили, създали семейство. Или пък героят се върнал от тежка битка, прегърнал любимите си хора и веселбата започнала. Или пък намерил вълшебния извор с лечебната вода и спасил живота на някой от семейството. Каквато и да е историята зад многоточието, то тя неизменно завършва щастливо. Поне с три щастливи дни на угощения, музика, танци, приповдигнато настроение и много позитивизъм, бликащ от всички, дори и от домашните любимци.

А след това? Какво се случва след това? Колко дълго продължава това щастие? Колко дълго сме в еуфорията, която ни дава криле и ни поднася чудеса всеки ден? Колко време вие лично сте били щастливи? Можете ли да го изчислите? Чували сте за безбройните статистики колко дълго време човек прекарва в тоалетната или пък в банята, какво количество храна изяжда през целия си живот, колко време отделя за сън, колко пъти приблизително тупти сърцето му, но никой не може да каже каква е продължителността на щастливите мигове в живота ви. Единствено вие знаете този отговор, но може би не го осъзнавате и не можете да го визуализирате цифром.

Предлагам ви да прочетете следващия разказ и ако имате време и желание да си припомните всички щастливи моменти, а защо не и да ги запишете в тетрадка. Така ще можете по-често да поглеждате в нея и да се връщате обратно към тях и трепетите, които те са ви донесли.

ТЪРСАЧЪТ

(Хорхе Букай)


Преди две години, когато приключвах лекция пред група двойки,

разказах, както ми е навик, една приказка като прощален подарък.

За моя изненада, човек от групата поиска думата и предложи и той

да ми подари една история. Предавам тук неговата приказка,

която толкова обичам, в памет на приятеля ми Джей Рабон.


Това е историята на един човек, когото бих определил като търсач…

Търсачът е някой, който търси; не е непременно човек, който намира.

Не е и някой, който непременно знае какво търси. Просто е човек, чийто живот

представлява търсене.

Един ден търсачът почувствал, че трябва да тръгне за град Камир. Бил се научил да обръща сериозно внимание на тези усещания, които идвали от непознато място в него самия, така че оставил всичко и потеглил.

След като вървял два дни по прашните пътища, различил Камир в далечината. Малко преди да стигне до града, вниманието му било привлечено от хълм вдясно от пътя, покрит с чудна зеленина и обсипан с множество дървета, птици и прелестни цветя. Ниска ограда от лакирано дърво обграждала хълма от всички страни.

Бронзова портичка го приканвала да влезе.

Изведнъж усетил, че забравя за града и отстъпва пред изкушението да си почине за малко на това място. Търсачът влязъл през портичката и бавно тръгнал сред белите камъни, които изглеждали безразборно разпръснати между дърветата.

Позволил погледът му да прелита като пеперуда върху всяка подробност от пъстроцветния рай.

Имал очи на търсач и може би затова открил следния надпис върху един от камъните:

Абдул Тарег, 8 години, 6 месеца, 2 седмици и 3 дни

Малко се разстроил, като видял, че камъкът не бил просто камък: бил надгробна плоча. Натъжил се при мисълта, че там било погребано толкова малко дете. Като се огледал, човекът установил, че на съседния камък също имало надпис.

Приближил се и прочел:

Ямир Калиб, 5 години, 8 месеца и 3 седмици

Търсачът се почувствал ужасно разстроен.

Красивото място било гробище и всеки камък бил надгробна плоча. Една по една, започнал да чете плочите. Върху всяка имало подобен надпис: име и точната продължителност на живота на покойника. Обзел го ужас, когато установил, че възрастта на детето, живяло най-дълго време, едва надвиша­вала единайсет години… Налегнат от неизмерима мъка, седнал и заплакал.

Пазачът на гробището, който минавал наблизо, се приближил. Известно време го наблюдавал мълчаливо как плаче и накрая го попитал дали оплаква някой близък.

– Не, не плача за близък – казал търсачът. – Какво става в този град? Какво ужасно нещо се случва тук? Защо има толкова много мъртви дeца, заровени на това място? Какво е това страшно проклятие, което тегне върху хората, та ги е принудило да направят детско гробище?

Старецът се усмихнал и казал:

– Успокойте се, няма такова проклятие. Работата е там, че при нас има отдавнашен обичай. Нека ви обясня: когато някой младеж навърши петнайсет години, родителите му подаряват тетрадка като тази, която нося аз на врата си, и всеки път, когато нещо много го е зарадвало, той трябва да отвори тетрадката и да запише в нея:

Вляво: това, което го е зарадвало.

Вдясно: колко време е продължила радостта.

Запознал се с годеницата си и се влюбил в нея: колко време е продължила тази безмерна страст и радостта, че я познава? Седмица? Две? Три седмици и половина?…

След това вълнението на първата целувка – колко е продължило? Минута и половина, колкото целувката? Два дни? Седмица?

Бременността и раждането на първото дете?…

А женитбите на приятелите? А най-мечтаното пътуване? А срещата с брата, който си идва от далечна страна?

Колко е продължила радостта от тези събития? Часове? Дни?

Така в тетрадката записваме всеки момент на радост… Всеки момент.

Когато някой човек умре, обичаят ни е да отворим тетрадката му и да съберем времето на неговата радост, за да го запишем върху гроба му.

Защото това според нас е единственото и истинско живяно време.

Хареса ли ви? Знам, че е трудно да се запише продължителността на всеки момент на радост, но поне можете да си направите списък с най-щастливите събития в живота ви и да ги преживявате отново и отново, когато надникнете в тетрадката си.

Advertisements

2 thoughts on “Колко дълго продължава щастието?

  1. Щастливите мигове и събития остават в нас докато си спомняме за тях от време на време.
    Без записки (които ми напомнят за склероза 🙂 ). Защото най-вероятно ще забравим да препрочитаме тетрадката… 🙂

    • Да, Графе, така е! Но доста от тях ги забравяме, особено онези по-малките радости, които остават в сянката на по-големите важни моменти в живота. Пък и не говорим за склероза, а за архив 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s