Размисли на висок ток – Първи впечатления (част 3)

Тази история достига до вас с любезното съдействие на WordPress.com и е една коопродукция на jullianeford.wordpress.com и didised.wordpress.com.

Разказът е плод на въображението на Rois и LadyDiDi и ако се чудите как така има две авторки и коя какво е допринесла, сега ще повдигна завесата. Тайната се крие във всяко изречение – всяка пише по едно изречение, така се редуваме и продължаваме мисълта на другата или пък я изненадваме с голям обрат в съдбата на героинята ни. Затова и историята лъкатуши и понякога се чуди коя посока да поеме. Но пък е интересно и забавно! Надяваме се да ви допадне и да останете с нас, защото има още много път пред главната ни героиня Анита.

Първи впечатления

Още излизайки от самолета слънцето ме заслепи с яркостта си, лъхна ме горещ влажен въздух и горчиво съжалих, че не избрах някоя рокля, а останах с дънките. Започнах да ровя за слънчевите си очила, макар че едва ли щяха да ме спасят от жегата, но в бързината успях единствено да изсипя половината съдържание на чантата си на земята. Малко смутено се поогледах наоколо, не исках хората да виждат тайните ми, сред които бяха половин нахапан сандвич, почти изяден шоколад и едни топли вълнени чорапи – не пътувах без любимите си неща при никакви обстоятелства, дори и с първа класа.

– Ето това се казва лошо оросяване на крайниците, щом и на карибски остров си носиш дебели чорапи! – чух зад себе си смеещия се Андрей.

– Човек трябва да се чувства навсякъде като у дома си и ако чорапите помагат – защо не? – смеейки се пуснах едно невероятно обяснение.

Жегата обаче взимаше превес и вече мислех само за такси и климатика в хотелската стая. Бях се настроила за горещини, слънце и много коктейли – вече получих първите две, искам си коктейлите! Взимането на багажа и търсенето на такси ми бяха като насън, нямах търпение да попътувам до хотела, за да позяпам в движение екзотичните гледки, преситени с палми и плажове, докато си представях нещо слабо алкохолно, разхладително и с чадърче.

– Welcome to the Saint Martin, Miss! – симпатичният чернокож таксиметров шофьор ме поздрави и смаяно натовари куфарите ми в багажника. – Да не планирате да се местите тук – имате много багаж! – освен симпатичен се оказа и шегаджия.

– Ooo, не вярвам да съм първата жена с толкова много багаж, кoято виждате на летището. А може и да правя изключение – все пак имам цял куфар пълен само с обувки.

– Не сте първата, но сте от най-красивите! – определено си вдигнах самочувствието още в началото на ваканцията.

Тъкмо се отпуснах на задната седалка на таксито и възхвалявах на ум откривателя на климатика, когато вратата от лявата ми страна се отвори. Мъжът, който дори не забелязваше, че таксито е вече заето и се канеше да се намърда удобно, беше моя събеседник от самолета, а само няколко минути преди това си мислих, че забравих да му взема някакви координати.

– Чудесна среща отново, мистър Андрей, – опитах се да звуча възможно най-сериозно, но всеки момент щях да се разсмея – но таксито вече е заето.

Е, този път го хванах неподготвен, той имаше стъписана физиономия, но моето внимание беше привлечено от сладкия мопс в ръцете му. Пъфи също изглеждаше стъписан – може би усети миризмата на моята котка, която гушках сутринта преди полета. Инстинктивно посегнах да го погаля, но той ми изджафка веднага.

– Извинявам се от негово име. – Андрей май се окопити от шока. – Той, за разлика от мен, не знае как да прави добро първо впечатление.

– Не се притеснявай, той явно не харесва котката ми – знаех си, че изпуснах момента в самолета да споделя за нейното съществуване.

– Аууу, котка, защо всички жени си падате предимно по котки?

– Защото са гальовни точно като нас!

– И освен това са хитри и егоисти. – усмихна се пак с подкупваща усмивка.

– Ти не трябва ли да си потърсиш друго такси? – леко ме подразни изказването му и реших да си спестя коментарите.

– Да. – той тръгна да излиза от таксито – Нямах предвид присъстващите, не исках да те обидя, надявам се този път да оставиш координати, съдбата едва ли ще е така благосклонна да ни срещне случайно трети път.

– Да опитаме ли?

– Ясно, няма да досаждам повече. – въздъхна той и затвори вратата след себе си.

Най-после останах сама в таксито и въпреки че още бях ядосана, малко съжалих за реакцията си. Но не бях дошла тук, за да хабя нерви за други хора, казах на шофьора да кара към хотела и отново се отдадох на мечти за коктейл с чадърче. Минахме покрай пистата и видях един приземяващ се самолет – мина безумно ниско над плажа в непосредствена близост до летището – явно само самолетните фенове и търсещите силни емоции и шум плажуват там. И все пак в мен се зароди желание и над моята глава да прелети някой от тези самолети. Непременно ще дойда някой ден, това е като атракция на острова и не трябва да се подминава. Със сигурност трябваше да проверя и какви други забележителности не трябва да пропускам, докато съм тук. В този момент шофьорът влезе в ролята на екскурзовод и ми препоръча няколко плажа, музея и атракциони – списъкът с мероприятия набъбна значително. Заболя ме глава от толкова плануване, таксито вече беше пред хотела и ме чакаше само красивата гледка и евентуално басейна, след като разопаковам.

St. Martin Airport

Събудих се няколко часа по-късно в хотелската си стая – умората от пътуването и часовата разлика ме бяха изненадали ненадейно, а ден първи на острова беше към своя край. Бях изпуснала и басейна, и дори вечерята в ресторанта на хотела, трябваше да си потърся някое друго местенце за късно хапване. Залезът беше прекрасен, някакси екзотично-очарователен, и аз избрах да вечерям на един акостирал на кея кораб-ресторант, за да се насладя напълно на залязващото слънце и отражението му в океана. Влизайки в заведението в първия момент се почувствах малко не на място – явно романтичната гледка беше привлякла все влюбени и на всички маси стояха двойки, аз трябваше да съм единствената, която ще седне сама. Разходих червената си секси рокля между масите, симулирайки високо самочувствие и непукизъм, настаних се удобно и се огледах. Всъщност не бяха само двойки, имаше и големи групи от хора, които явно не бях забелязала досега, толкова много се бях вманиачила в неясния си любовен статус, че не виждах понякога какво се случва около мен. Естествено веднага засякох няколко мъжки погледа – роклята определено върши добра работа. Менюто обаче доста ме затрудни, наименованията на някои ястия ми звучаха като древни заклинания, вероятно беше някаква местна, традиционна кухня и зачаках да видя какво всъщност съм си поръчала. Междувременно отпивах от така дългоочаквания коктейл – „Зеленият папагал“ беше кацнал на масата ми.

Green Parrot Cocktail

Храната пристигна и установих, че съм си поръчала пълнена папая, никога не бях хапвала такава, но изглеждаше апетитно и докато проверявах отново как беше наименованието на това екзотично ястие, установих че то не е с някакво завъртяно карибско име, а просто, когато съм избирала какво да поръчам, съм разглеждала менюто на френски език, явно и сервитьорът затова се подсмихваше. Най-интересното за остров Сейнт Мартин, още наричан Приятелския остров, е че Франция и Холандия си поделят красотите му, а аз явно съм попаднала във френската част. Но коктейлът, който пиех, си беше със съвсем екзотичен вид и се чудех дали да не поръчам още един. Зачудих се да не би на този остров жителите да имат някакви екстрасенски дарби – сервитьорът веднага ми сервира още една доза екзотика без да съм поръчвала.

– Госпожице, това е от господина от онази маса. – каза сервитьорът и посочи към другия край на ресторанта, където чаровен мъж със скандинавски вид беше вдигнал своята чаша, за да каже „наздраве“. Като една възпитана млада дама отговорих с „наздраве“ от разстояние – то не било лошо да си сама на почивка. Мъжът отсреща явно го възприе като покана, стана и тръгна към мен. Защо доброто възпитание и учтивата усмивка винаги се възприемат погрешно от мъжете? Направих гримаса, от която мъжа май леко се смути, но все пак се приближи и ми проговори на език, който не разбирах, заприлича ми на шведски или датски. Усмихнах се, повдигнах театрално рамене и отговорих „Не разбирам нищо“… на чист български. Мъжът изпадна в недоумение, май се опитваше да разбере дали е недочул или поне на кой език може да го оприличи, след което сконфузено попита на английски:

– Извинете, но не сте ли скандинавка?

– Вероятно русата ми коса ви е подвела. – реших да съм добра и да говоря на английски.

– Извинявам се, наистина май това ме заблуди, а езика, който говорехте какъв беше, не можах да го разпозная?

– Български, едва ли сте го чували някога, за да го познаете. – Усмихвах се, но вътрешно изобщо не ми беше до това да обяснявам къде се намира България, затова отклоних темата. – А вие откъде сте?

– Аз съм от Швеция. – поясни непознатия. – Може би ви притесних, но тук съм с голяма група и мислех, че ако сте сънародничка мога да ви поканя с нас, не че щом не сте не си заслужава да ви поканя, разбира се.

– Благодаря за любезната покана, но ще откажа. – докато го казвах се опитах да изглеждам изморена и всъщност усетих, че съм. Май беше време да си легна, че току виж още някой мъж се опитал да ми се лепне днес.

Съвсем скоро вече сънувах екзотични самолети, кучета със скандинавски черти, коктейли с мъже и авокадо с чадърче – определено това беше дълъг и вълнуващ ден с множество интересни преживявания. Някъде измежду безбройните и многоцветни образи от съня ми като колос се издигна една червена телефонна кабина.

Очаквайте в продължението…

Френски тост с прясно изпечени кроасани и ягоди, фреш от портокал и голяма чаша ароматно кафе – какво по-хубаво начало на ден втори на острова може да има? За щастие закуската ми не беше гарнирана с натрапчивото мъжко присъствие, което преобладаваше предния ден.

One thought on “Размисли на висок ток – Първи впечатления (част 3)

  1. Pingback: Размисли на висок ток: Приключения и съвпадения (част 4) « Didi-licious

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s