Размисли на висок ток – Във въздуха (част 2)

Тази история достига до вас с любезното съдействие на WordPress.com и е една коопродукция на jullianeford.wordpress.com и didised.wordpress.com по повод първия им блого-месец.

Разказът е плод на въображението на Rois и LadyDiDi и ако се чудите как така има две авторки и коя какво е допринесла, сега ще повдигна завесата. Тайната се крие във всяко изречение – всяка пише по едно изречение, така се редуваме и продължаваме мисълта на другата или пък я изненадваме с голям обрат в съдбата на героинята ни. Затова и историята лъкатуши и понякога се чуди коя посока да поеме. Но пък е интересно и забавно! Надяваме се да ви допадне и да останете с нас, защото има още много път пред главната ни героиня Анита.

Продължение от Размисли на висок ток – Прозрението (част 1) 

Във въздуха

И ето, че вече седях в самолета, сама, отпивах от чашата шампанско (да, поглезих се с билет за бизнес класа) и щях да изгоря като бенгалски огън от нетърпение да зърна очертанията на острова в океана. Не пестих и от хотел, за първи път нямаше кой да ми мрънка, че харча пари на вятъра за скъпи хотелски стаи и този път заложих на четири звезди и гледка към океана. Реших, че е време да сменя зимните ботуши с летни сандалки с висок ток, дебелия пуловер с ефирна блуза, а дънките… хайде да останат засега.

– Почти сигурен съм, че Ви видях преди половин час с други дрехи – чух плътен мъжки глас зад себе си.

– Много сте наблюдателен! – леко кокетно отговорих и усмихвайки се върнах жеста – Виждам, че и Вие сте сменили амплоато – вратовръзката ви е леко поразхлабена.

– Всъщност бих направил като Вас, но ще ми повярвате ли, че нямах време да стегна никакъв багаж?

– Чудесен повод за шопинг обиколка на екзотичния остров!

Отдавна никой не беше флиртувал така открито с мен и се чудех да бия ли отбой или да се включа и аз в играта му. Хайде да поиграем – кога, ако не сега!

– Мислите ли, че е безопасно един мъж да пазарува сам? – такава подкупваща усмивка имаше, докато го казваше…

– В опасни времена живеем, шопингът може да е много коварен също. – надявах се на покана, защото кредитните карти в портфейла ми вече искаха неудържимо да се разходят по магазините.

– Да не прекалявам с оригиналниченето, май стана очевидно, че искам да Ви поканя да обикаляте магазините с мен, а като се уморим от много шопинг, може да хапнем някъде. – продължаваше да се усмихва обезоръжаващо.

Още не съм стъпила на острова, а приключенията започнаха!

– Да видим как ще потръгне с шопинга и тогава да мислим за хапване, а и първо не трябваше ли да се запознаем?

– Разбира се, разбира се, явно от налягането в самолета съм забравил обноските си – много хитро се извини господинът с разхлабената вратовръзка. – Аз съм Андрей.

Пфффф, от всички имена на света, точно това ли трябваше, така се казваше досегашния ми приятел. Е, този път е в сила от трън, та на глог.

– А аз съм Анита, но само не ми казвайте, че сте от Пловдив!

– Анита от Пловдив, светът е толкова малък!

– Твърде малък понякога. – усмихнах му се и реших да полюбопитствам – Съвсем сам ли пътувате?

– Не, всъщност, – сигурна съм, че усмивката ми придоби друга форма. – пътувам с кучето си, което е в багажното отделение – сладък малък мопс на име Пъфи.

Усмивката ми върна предишния си блясък, но се зачудих сега ли е момента да кажа, че имам котка вкъщи. Любопитно ми стана що за човек, при това мъж, пътува с кучето си и по какъв ли повод тази странна двойка посещава екзотичен остров.

– Явно връзката ви е сериозна, щом ходите на почивки заедно, да не би да е подарък от някой скъп човек?

– Може би ще Ви се стори странно, но аз съм му законен „настойник“ – собствениците му загинаха при пътна катастрофа и ми го завещаха, така че сега ние с Пъфи сме неразделни…

Стана ми съвестно, че го попитах, но изведнъж като че ли ми стана много по-симпатичен. Толкова се разчувствах и исках да направя нещо хубаво за него, чак ми се завъртяха кадри като от филм – Пъфи и котката ми, щастливо играещи на слънчева поляна.

– A ти сама ли пътуваш и нали може на ти?

– Да, сама съм, за да мога да се отдам на мислите си и да открия себе си отново.

– A къде си изгубила себе си? – мисля, че сега вече той любопитстваше.

– Ако знаех, щях да съм се открила вече! – шеговито се измъкнах аз от въпроса.

– По-интересно е някой друг да те открие! – чудех се не беше ли малко смел в намеците си. Очите му се усмихваха с такъв блясък и определено дързостта му отиваше в този момент.

– Дойдох, за да попия от местната култура, а още в самолета налетях на съсед! – на свой ред пуснах чара си аз.

– Винаги е добре човек да има приятелско, или в случая съседско рамо, за подкрепа в новите начинания. – Ах, тези усмихващи се негови очи! А така не ми се искаше още от самолета да си намирам нов обект, който да ми привлича вниманието, та нали се опитвах да реша какво да правя с досегашния. Но мисля да не мисля много този път и да се забавлявам, докато ми е приятна компанията му.

– Сега се надявам само хотела ти да не се окаже на другия край на острова! – засмя се Андрей.

– Няма да е никак лошо дори, защото съм решила да взема колело под наем и… не ми се смей… да се науча най-накрая да го карам.

– Ха, аз пък си мислех за мотор под наем, по ми отива от колело! – засмя се той.

Представих си ни как яхнали двете превозни средства разучаваме острова и най-скритите му кътчета. A и винаги съм усещала някакво особено влечение към мъже на мотор! Романтичната вълна тотално ме заля и почти усетих вятъра в лицето си, разпилените си коси и как съм се гушнала зад него на мотора.

– Госпожице, трябва да си закопчеете колана, след малко кацаме! – гласът на стюардесата направо ме стресна, съвсем се бях отнесла.

Очаквайте в продължението…

Още излизайки от самолета, слънцето ме заслепи с яркостта си, лъхна ме горещ влажен въздух и горчиво съжалих, че не избрах някоя рокля, а останах с дънките. Започнах да ровя за слънчевите си очила, макар че едва ли щяха да ме спасят от жегата, но в бързината успях единствено да изсипя половината съдържание на чантата си на земята.

Advertisements

2 thoughts on “Размисли на висок ток – Във въздуха (част 2)

  1. Pingback: Размисли на висок ток – Прозрението (част 1) « Didi-licious

  2. Pingback: Размисли на висок ток – (част 3) « Didi-licious

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s