Младото поколение и технологиите – ръка за ръка от детската люлка

iPhone Baby

Всички ние виждаме какво се случва – технологиите ни превземат! Всекидневно използваме компютър, телефон, музикален плейър, телевизор, хладилник, пералня, миялна, сушилня… за дамите допълнително сешоар и епилатор (намиг). Списъкът е безкраен. Технологиите ни помагат да се справяме с ежедневието, но в един момент се оказва, че не можем да живеем без тях (не че не можем, разбира се, но не искаме). Пък и кой ще се откаже от лукса да си препече филийка на тостера вместо да … как всъщност се правеше преди ерата на тостера?!

А кога за последно сте писали на ръка? Аз все още не съм се предала, пиша всеки ден! Списъкът с покупки (изненадах ли ви?). Въпреки че и това мога да го правя с телефона си, но нееее… така ми е по-приятно. А пиша и с молив. Пък. Много обичам!

Ден след ден децата ни растат в тази среда, свикват с нея, възприемат я за нормална и дори не си помислят, че е имало живот без телевизор и видео игри (то повечето не знаят вече какво е и Атари дори). И настъпва моментът, в който човек на средна възраст може да получи от 10-11 годишни хлапета уроци по компютърна грамотност! Или напътствия от малки 3-4 годишни сладурковци как да им пуснеш да гледат на DVD „Спайдърмен“ или „Спящата красавица“!

Децата ни израстват с музикални играчки над леглото, вибриращи шезлонги, люлки с различни скорости на люлеене (плюс музика, разбира се), пеещи бебешки тоалетни, всякакви пеещи, свиркащи и шумолящи играчки, които стимулират сетивата им и така те опознават света около себе си. Опознават и всички техники у дома.

Ето и малко личен опит и наблюдения върху младото поколение и технологиите. Моята невръстна 5-месечна дъщеря успешно се справя с iPhone-a на мама. От малка е много технологично настроена (ах, на мама гения!). С малките си сладки пръстчета успя да хареса няколко страници във Facebook, да прекъсне разговора ми на Skype и да смени музиката, която слушам. Разбира се без да иска и без аз да искам (да не помислите, че ѝ бутам телефона в ръцете умишлено). И така детето расте в една технологична ера, от която няма как да я опазя. С тези темпове ми остава да се надявам, че в близкото бъдеще ще предпочита компанията на други деца, а не да се усамоти, за да пусне публикация в блога си (малко самоирония трябва да има за повече драматизъм).

В обобщение – мисля, че днешните деца се раждат с две висши – едното е технологическа грамотност, а другото е психология (упражняват я върху родителите си много успешно), тъй като много добре знаят буквално и преносно кое копче да натиснат, за да получат каквото искат.

А сега вие сте на ход! Ще се радвам да прочета вашите наблюдения по темата…

3 thoughts on “Младото поколение и технологиите – ръка за ръка от детската люлка

  1. Точно днес се чудех как например навремето съм се разбирала да изляза с никой, преди ерата на мобилните телефони. А докато учех в Чепеларе и живеех в общежитие, дори не е имало и домашен телефон за улеснение на уговорките, но я, колко приятели имахме и колко често се виждахме с тях. Но за да бъдя честна и откровена – без мобилен телефон и интернет се чувствам откъсната от света, няма връщане назад.
    А сина ми засега сърфира единствено из youtube, и то с моя помощ, но всеки път клавиатурата му е все по-интересна🙂. А като познаваме майка му, сигурно някой ден и домашните си ще пише в блога си и ще ги поства после във фейсбук.🙂

  2. iPhone + шарен калъф – няма играчка, която би могла да измести вниманието на 8-месечната Естела от личния ми тел.! Тя е абсолютно наясно, че 32GB + multimedia дават достъп до много повече забавления, отколкото мекичкото меченце с навиващ се механизъм и шумолящи ушенца:) След първото изгледано клипче в YouTube (опитвайки се да я разнообразя по време на дълго пътуване), в удивения и поглед прочетох, че това вече е нейната нова високотехнологична играчка, която за разлика от другите НИКОГА не омръзва! Сега, когато се налага да използвам тел. си, настъпва малка сцена на ревност, която прекъсва единствено с превключване разговора на loudspeaker, в който момент мъничето веднага се включва ентусиазирано с цели 5-6 срички – обикновено (ла-ла-ла, да-да-да или ба-ба-ба)! Разбира се, че си имаме и любима TV програма, така че няма да се учудя, ако някоя думичка на английски „изкочи“ наравно с българските… нещо, което аз направих дълго след като тръгнах на училище! Ето, наред с техническата грамтност и психологията идват и чуждите езици:)))

  3. А са само на няколко месеца…
    После става страшно…. докарахме се дотам, че ако не са пред високотехнологичните си играчки, не знаят как сами да се забавляват. Тъжна работа, особено при момчетата, които като цяло могат да си играят само с едно-две неща. Поне дъщеря ми още не е открила очарованието на тези неща;)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s